We’ve updated our Terms of Use to reflect our new entity name and address. You can review the changes here.
We’ve updated our Terms of Use. You can review the changes here.

Аз т​ъ​р​с​я ч​о​в​е​к

by Vokyl

/
1.
Досадата (по „Към читателя” от Шарл Бодлер) Невежество, заблуда, скъперничество, грях духа ни завладяват и смучат от кръвта ни, и свойта гузна съвест усърдно всеки храни, тъй както просяците – гадините по тях. В греха сме упорити, страхливи – пред разплата, признаваме веднага, щом щедро ни платят, и пак доволни крачим по калния си път с надежда да измием с престорен плач петната. И както груб развратник гризе със сластен стон гърдите похабени на уличница стара, така и ние – скрито терзани от поквара – насладата докрая цедим като лимон. А в мозъка ни пламнал като кълбо от глисти рой демони вилнеят в пиянски див екстаз; щом дробове разтворим, смъртта се впуска в нас – река подземна – с жалби и стонове нечисти. Щом ножът и метежът, отровата, грехът не са покрили още с бродерия забавна платното на съдбите, разнищени отдавна – не е готов, за жалост, на крайности духът! Но между всички твари – чакали, хрътки, смоци, маймуни, скорпиони, пантери и орли, пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли, сред скверния зверилник на нашите пороци аз знам една ужасна, една безчестна гад! Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада, земята на парчета ще натроши с наслада, с една прозявка само ще глътне този свят. Досадата! В окото хашишът гложди сладко и през дима бесило стърчи като кошмар. И ти си близък с нея – с изтънчената твар, читателю притворен, мой двойнико, мой братко!
2.
Трупът 08:40
Трупът Та той е просто труп! С разюздано черво в разплутия си мях, клокочещ като бъчва, просмукана от плесен и гнило вещество. Виж погледа ленив – в преситата измъчен! Едва-едва помръдва в увисналата гръд сърцето му нездраво – същинско мекотело, запратили вълните със ярост на брега, пулсиращо сред пяната и своите дантели. Преметнати през стола тежат един на друг нозете му сковани, ръждиви от подагра; отпуснал неподвижно гранивия си труп, безмълвно да се гаври е неговата дарба! Негоден за живот, болнав и оскотял, той – плашеща гротеска на своя род човешки! Дъхът му пресеклив, хриптящ и запъхтян до болка чак раздува лицето му мъртвешко.
3.
Аз търся човек Прелетял над безбрежни пустини от образи – пълновластни селения на разум нездрав, аз отдавна достигнах до гордите облаци, откъдето струеше надменност и гняв. И раздрал небесата със своите викове, призовах буреносни стихии и с гръм те вилняха на воля така както никога над безличната пустош и широкия пясъчен друм. След потопа и морните бури угаснали аз обгърнах със поглед коравата, суха земя; нито стръкче трева там не беше израстнало – там, в света сред бездушната леност замрял. А оборил глава аз нехаех за всичко останало и не чувствах, не чувах, не виждах в съня си нелек, сякаш тичайки, гонен в безумство сподавено и крещейки: аз търся човек, аз търся човек!
4.
5.
Довиждане, приятели Аз знам, безцелно вяли са съдбите ни, без смисъл в пустошта навред кръжащи, с изчерпани приятелства наситени – в сърцата плевели и змии страшни. Отново тъпчем в кръг, навярно винаги оставаме нехайни пред бедата, а тя със тихи стъпки пак застига ни; нас – клетници безмълвни зад вратата. Безчувственост, безделие коварно градят покорно леността всеобща, затъваме в другарство фамилиарно, притворени към себе си все още. Наследство търсим ние, а ограбени сами се спъваме и с пръст в устата, изгубили и себе си, предадени, тревожим се безмълвни зад вратата.
6.
Прилепът “Не бива да се сравнявате с другите и ако природата ви е създала като прилеп, да искате да се превърнете в птица щраус.” (Херман Хесе, “Демиан”) Да, царството ми пак настъпя – единствен господар съм на нощта! Унесен в сън, светът пред мен безпътен, прекланя се и ми принася дар. Аз пак излитам в мрачните простори; аз – сянка на нощта, свободен и могъщ! Злокобно ще писуча над този свят престорен и в мрачните дървета притихнал изведнъж, щастлив ще съзерцавам с очите си незрящи безсилието кротко по цялата земя. Страхлив сред тъмнината – тя в потрес го запраща – достойнствата ú вечни човекът съумя грижливо да забрави, а аз – благоговея пред мрака непрогледен, пред който всеки взор негоден е и сляп. Аз питам ви – къде е нетленният светлик в небесния простор? Но късно е. Отлитам в мрачината. Аз – сянка на нощта, свободен и могъщ! Злокобно ще писуча с болезнена наслада, за себе си и мрака напомнил изведнъж.
7.

about

Recorded at Zero Project Studio Sofia, Bulgaria.
Recorded, mixed and mastered by Vladimir Bochev.
Music by Vokyl, lyrics by Yavor Vasilev.
Artwork photo by Yavor Vasilev.

credits

released April 11, 2014

license

all rights reserved

tags

about

Vokyl Sofia, Bulgaria

Vokyl is a four-piece band from Sofia, Bulgaria formed in 2009. Their musical style belongs to the best traditions of prog/doom/melodeath genres.

contact / help

Contact Vokyl

Streaming and
Download help

Report this album or account

If you like Vokyl, you may also like: