Get all 6 Vokyl releases available on Bandcamp and save 50%.
Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality downloads of Свети месец, свети слънце, Вторите седем, Вампирите не са измислица, Пропукване, В прохладните вечери, and Аз търся човек.
1. |
Досадата
05:47
|
|||
Досадата (по „Към читателя” от Шарл Бодлер)
Невежество, заблуда, скъперничество, грях
духа ни завладяват и смучат от кръвта ни,
и свойта гузна съвест усърдно всеки храни,
тъй както просяците – гадините по тях.
В греха сме упорити, страхливи – пред разплата,
признаваме веднага, щом щедро ни платят,
и пак доволни крачим по калния си път
с надежда да измием с престорен плач петната.
И както груб развратник гризе със сластен стон
гърдите похабени на уличница стара,
така и ние – скрито терзани от поквара –
насладата докрая цедим като лимон.
А в мозъка ни пламнал като кълбо от глисти
рой демони вилнеят в пиянски див екстаз;
щом дробове разтворим, смъртта се впуска в нас –
река подземна – с жалби и стонове нечисти.
Щом ножът и метежът, отровата, грехът
не са покрили още с бродерия забавна
платното на съдбите, разнищени отдавна –
не е готов, за жалост, на крайности духът!
Но между всички твари – чакали, хрътки, смоци,
маймуни, скорпиони, пантери и орли,
пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли,
сред скверния зверилник на нашите пороци
аз знам една ужасна, една безчестна гад!
Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,
земята на парчета ще натроши с наслада,
с една прозявка само ще глътне този свят.
Досадата! В окото хашишът гложди сладко
и през дима бесило стърчи като кошмар.
И ти си близък с нея – с изтънчената твар,
читателю притворен, мой двойнико, мой братко!
|
||||
2. |
Трупът
08:40
|
|||
Трупът
Та той е просто труп! С разюздано черво
в разплутия си мях, клокочещ като бъчва,
просмукана от плесен и гнило вещество.
Виж погледа ленив – в преситата измъчен!
Едва-едва помръдва в увисналата гръд
сърцето му нездраво – същинско мекотело,
запратили вълните със ярост на брега,
пулсиращо сред пяната и своите дантели.
Преметнати през стола тежат един на друг
нозете му сковани, ръждиви от подагра;
отпуснал неподвижно гранивия си труп,
безмълвно да се гаври е неговата дарба!
Негоден за живот, болнав и оскотял,
той – плашеща гротеска на своя род човешки!
Дъхът му пресеклив, хриптящ и запъхтян
до болка чак раздува лицето му мъртвешко.
|
||||
3. |
Аз търся човек
10:24
|
|||
Аз търся човек
Прелетял над безбрежни пустини от образи –
пълновластни селения на разум нездрав,
аз отдавна достигнах до гордите облаци,
откъдето струеше надменност и гняв.
И раздрал небесата със своите викове,
призовах буреносни стихии и с гръм
те вилняха на воля така както никога
над безличната пустош и широкия пясъчен друм.
След потопа и морните бури угаснали
аз обгърнах със поглед коравата, суха земя;
нито стръкче трева там не беше израстнало –
там, в света сред бездушната леност замрял.
А оборил глава аз нехаех за всичко останало
и не чувствах, не чувах, не виждах в съня си нелек,
сякаш тичайки, гонен в безумство сподавено
и крещейки: аз търся човек, аз търся човек!
|
||||
4. |
Интерлюдия
02:47
|
|||
5. |
Довиждане, приятели
07:55
|
|||
Довиждане, приятели
Аз знам, безцелно вяли са съдбите ни,
без смисъл в пустошта навред кръжащи,
с изчерпани приятелства наситени –
в сърцата плевели и змии страшни.
Отново тъпчем в кръг, навярно винаги
оставаме нехайни пред бедата,
а тя със тихи стъпки пак застига ни;
нас – клетници безмълвни зад вратата.
Безчувственост, безделие коварно
градят покорно леността всеобща,
затъваме в другарство фамилиарно,
притворени към себе си все още.
Наследство търсим ние, а ограбени
сами се спъваме и с пръст в устата,
изгубили и себе си, предадени,
тревожим се безмълвни зад вратата.
|
||||
6. |
Прилепът
07:21
|
|||
Прилепът
“Не бива да се сравнявате с другите и ако природата ви е създала като прилеп, да искате да се превърнете в птица щраус.” (Херман Хесе, “Демиан”)
Да, царството ми пак настъпя –
единствен господар съм на нощта!
Унесен в сън, светът пред мен безпътен,
прекланя се и ми принася дар.
Аз пак излитам в мрачните простори;
аз – сянка на нощта, свободен и могъщ!
Злокобно ще писуча над този свят престорен
и в мрачните дървета притихнал изведнъж,
щастлив ще съзерцавам с очите си незрящи
безсилието кротко по цялата земя.
Страхлив сред тъмнината – тя в потрес го запраща –
достойнствата ú вечни човекът съумя
грижливо да забрави, а аз – благоговея
пред мрака непрогледен, пред който всеки взор
негоден е и сляп. Аз питам ви – къде е
нетленният светлик в небесния простор?
Но късно е. Отлитам в мрачината.
Аз – сянка на нощта, свободен и могъщ!
Злокобно ще писуча с болезнена наслада,
за себе си и мрака напомнил изведнъж.
|
||||
7. |
Нов ден
02:30
|
Vokyl Sofia, Bulgaria
Vokyl is a four-piece band from Sofia, Bulgaria formed in 2009. Their musical style belongs to the best traditions of prog/doom/melodeath genres.
Streaming and Download help
If you like Vokyl, you may also like:
Bandcamp Daily your guide to the world of Bandcamp